-
Казвам се Пиер-Ален Фолие и съм фотограф от Женева. Моята страст към фотографията започна много отдавна. Университетското ми образование в САЩ, а след това и кариера във финансите беше приоритет за известно време, но в крайна сметка реших да се ангажирам изцяло да бъда фотограф.
-
Решението ми да се съсредоточа върху фотографията дойде в момент, когато хората идваха с предложения за проекти, които трябваше да откажа поради липсата на време. Разбрах, че ако продължавам да отказвам фотопроекти, те ще спрат да идват при мен и ако наистина искам да правя фотография, трябваше да започна да я приоритизирам.
Всъщност фотографията е начин на живот за мен. Аз живея за фотография, живея чрез фотография, изразявам се чрез образа.
-
Първият спомен, който имам във връзка с фотографията, е от когато бях на около 12 години и имахме наводнение в Женева. Взех Rolleiflex на майка ми и излязох да снимам, обявявайки се за репортер. Направих 12 снимки, тъй като толкова позволяваше филмът, и се върнах у дома чувствайки се толкова горд, колкото никога не съм бил.
Днес снимам природата, защото съм очарован от нейното многообразие, както и от начина по който разказва историята за еволюцията на Земята. Харесва ми да изследвам пейзажи за които ми е любопитно, и след това да правя приключения, за да ги открия. Наблюдавам ги в дълбочина и систематично се връщам обратно. Всичките ми проекти са дългосрочни проекти, на някои от които са необходими години за да бъдат завършени.
-
„ТЪРСЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ВЪВ ВСИЧКО, ЗАЩОТО НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАМ ОСОБЕННО ОТ НОРМАТА. ОБИЧАМ ДА ОТИВАМ ОТВЪД НЕЯ, ДОРИ КОГАТО ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЩЕ СТРАДАМ ЗА ДА СТИГНА ДО ТАМ. “
-
Обичам спорта, екстремните спортове, обичам нещата които вървят бързо. Обичам понятието риск, но обичам и чувството да контролирам риска, то ми позволява да отида по-далеч от нормата. Това всъщност се отразява във всичките ми професии.
-
Изкуството ми отчасти се отнася до управлението на субективното преживяване. Когато видите нещо, го виждате през филтъра на собствения си опит. Не е задължително да е същото което вижда човекът до вас. Така, че това което искам е да преведа онова което виждам....и всъщност, което чувствам.
-
Направих тази снимка в пустинята на Лива близо до Абу Даби, една февруарска вечер. Бях прекарал четири до пет часа ходене насред нищото, без никой наоколо, в пълна изолация. Само аз, малко вода и камерата ми.
Докато снимах изображението почувствах известно удовлетворение, защото усещах как светлината се променя и виждах, че ще успея да уловя тази линия така, с ледения вятър, който духа точно за този момент. Когато това се случи, направих само един кадър. Това беше кадарът, който исках.
-
Използвам Phase One, защото почти няма ограничения по отношение на размера на изображението. Качеството на изобразяване е толкова изключително, че връзката с изображението е не само визуална, а се превръща във физическа връзка. Все едно сте в състояние да докоснете обекта, да почувствате обекта. Можете да увеличите изображение до безпрецедентни нива, без да губите прецизност, текстура на визуализация или гладкост на изображението. И откривате малки нови детайли, когато се доближите до отпечатъка, който не сте виждали отдалеч. Това е феноменално.